част 1 част 2 част 3 част 4 част 5
част 6 част 7 част 8 част 9 част 10

Среща в Полша в околностите на град Жиельона Гура, част 8

18 ноември 2012 г.

Участник: Как да комуникираме с общество на материалистични, егоцентрични хора. Благословията е действена и мога да я отправям към всички, не е задължително да са от моето обкръжение. Но когато живеем с такива хора, наши близки или на работата си, и сме в постоянни взаимодействия помежду си как да постъпваме с тях?

Росица Авела: Христо. би могъл да обясни, ако желае. Неговият началник е такъв. И той успя да се справи. И понеже той успя да се справи и това достижение го има в неговото енергийно поле, когато той го обясни, то може да стане и ваше достояние вие също да успеете. Това е много ценно – когато един е успял, и го сподели, това може да помогне и на други да успеят. Достижението на един става общодостъпно и следващите могат много по-лесно да успеят. А на него му отне доста време, докато да успее.

Христо: Всъщност на мен ми отне много време да разбера естеството на проблема. Росица Авела ми обясни какво се случва на фин план и каква е причината да се случва. Това осъзнаване какво се случва всеки път, когато той ме извика при себе си, много ми помага (той ми е началник и липсва как да му откажа). Имам предвид осъзнаването каква е първопричината на случващото се, какво мога да очаквам и как атаката може да е мигновена, много бърза и много силна.

Росица Авела: И може да ти отнеме енергията.

Христо: Да, и че моята най-добра защита е приемането на това, което той прави, което се случва и любовта – да съхраня любовта си към него, към неговата Висша част. Понеже всеки човек нормално е арена на две сили, които постоянно се борят за контрол над пулта за управление.

Наскоро имах един такъв разговор. Обикновено, преди да се срещна с него, призовавам Свети Архангел Михаил. Разговорът тръгна в обичайната посока – започна с нападки към мен. Аз успях да се съхраня, без да загубя енергия. И в един момент забелязах как той самият улегна и загуби тази агресивност, която първоначално се беше насъбрала в него и искаше да я прояви. Но ключовият момент беше, поне аз така го разбирам, че съхраних своята хармоничност и че в моето поле Ангелите на Защитата можеха да свършат своята работа.

Росица Авела: Т.е. пак достигаме до това човек да е в будно съзнание, винаги готов да посрещне каквото и да се случва, запазвайки своята хармоничност и приемайки всичко това с любов, осъзнавайки, че човекът насреща, който в момента е в това си илюзорно проявление, също е част от Божественото Творение. Тъй като дори и чрез тези хора ни се дава помощ Свише. Понякога точно те са най-добрите ни учители, те ни държат винаги будни воини на Светлината на своя пост и ни помагат за нашето израстване в духовността. Развитието в духовността се получава най-бързо и най-качествено тогава, когато има проблем. Развиваме се, докато го разрешаваме. Когато всичко е наред, развитието спира. (Всички се смеят) И обикновено тези, които получат някакви болести и страдания, много бързо точно тогава се обръщат към Бога, когато нищо друго не помага да са осъзнати, бидейки в добро Здраве.

Участник: Както ние, поляците, казваме: „Щом има тревога, до Бога”.

Росица Авела: Прекрасно!

 

Участник: Аз имам един въпрос, който може да изисква личен отговор, но може и да е от полза за всички. Все по-често имам нужда да общувам с хората, разговаряйки за Бога, за Божественото и като цяло за живота, но от тази гледна точка – за развитието в духовността. Но хората, голяма част от тях, трудно възприемат това, дори отказват изобщо да слушат. Затова много често просто спирам да общувам с тях или те прекратяват. Тогава имам чувството, че тези енергии ми идват в повече, имам пред вид Любовта ми към тях. Понеже аз разбирам какво им се случва, разбирам техните болки – аз зная, че всичко е кармично обвързано, но понеже им липсва желание да знаят, аз само ги благославям и им изпращам своята Любов. Понякога обаче ми се случва точно както сега – от тези енергии ми бликат сълзи и това буди в хората впечатлението, че страдам и искат да ми помагат, да спра да страдам. Но аз съм отговорна за тези хора дотолкова, доколкото те трябва да запазват своето спокойствие, вместо да се вълнуват по отношение на моя вътрешен мир. И искам да питам дали това може да бъде поправено по някакъв начин.

Росица Авела: Разбира се, че може да бъде поправено, всичко може да бъде поправено.

Участник: Да, т.е. въпросът ми е как да го поправя?

Росица Авела: Сега ще ти дам средството. Виждайки техните проблеми и знаейки, че би могла да им помогнеш, но знаейки също, че им липсва осъзнаването, че имат проблем, за да поискат евентуално да им се помогне за неговото разрешаване, ти можеш при първия удобен случай да кажеш: „Господи, отдавам Ти от своята енергия, с която искам да помогна на тези хора, да се разпоредиш с нея според Твоята Свята Воля и да се даде помощ както на тях, когато Ти прецениш, така и на всички други, които Те помолят за помощ”.

Тогава тази енергия, която ти идва в повече и избликва, ще я даряваш обратно към Висшите Сфери и ще даваш възможност на всички Същества на Светлината да помагат на всеки, където и да е на планетата, когато отправи зов за помощ към Небесата. Даваш възможност да се помага на тези, които са се събудили и им е дошъл този момент да поискат помощ Свише, а и на тези, които ще го направят в бъдеще.

Така можеш да постъпваш винаги, когато почувстваш, че енергията на Любовта ти към тях ти идва в повече, а ти липсва възможността пряко да им я дадеш. Може да го правиш на ум, на улицата, навсякъде – просто мислено даряваш на нашия Отец Небесен тази енергия да се разпореди с нея по Свое усмотрение за благото на всички, които имат нужда от нея. И това също е едно прекрасно Служение на Общото Благо.

Участник: Благодаря! По същия повод искам да питам дали е възможно егото да се възползва от тези ситуации? Понеже аз не зная дали тези сълзи са от тази голяма радост и любов, или има скрит умисъл на моето его.

Росица Авела: Това е другият момент – всеки да бъде много внимателен и с будно съзнание, за да избегне подхранването на своето духовно его. Нужно е да осъзнаваш, че това, което се случва на хората, е най-доброто за тях в момента и че можеш да помогнеш само когато ти бъде поискана помощта. Може да помогнеш само когато човекът е готов да получи тази помощ, а другото е илюзорно, тъй като можеш много повече да навредиш на човека. Това, че ти виждаш как може да му се помогне е различно от това да може да му се помогне точно в този момент.

И Възнесените Същества на Светлината, нашите Учители Небесни виждат всеки по какъв Път е поел, от тяхното ниво толкова добре се вижда и виждат как този Път може да бъде съкратен и облекчен! Но те идват на помощ само когато бъдат призовани, когато човек се събуди и осъзнае, че желае да промени курса в правилното направление!

Участник: Сълзите ми идват, понеже виждам проблема, който излиза. Той просто излиза от тях, аз се радвам, че излиза от тях, че се освобождават.

Росица Авела: Ти се радваш за тях, а те се притесняват за теб.

Участник: Да. Благодаря!

Росица Авела: Твоето его те подвежда да се радваш прекомерно и предварително – това е илюзорното проявление при теб – тази преголяма емоционалност. Когато си в Бога, Любовта към хората отново е безкрайна, но си омиротворена, без тези вълнения и емоции.

Ти казваш, че започваш да плачеш, тъй като се радваш, че проблемът излиза от тях и се освобождават, но това може да е илюзорно. Понеже те вместо да се освободят от този свой проблем, може той да остане и дори допълнително още карма да натрупат, ако са без приемане на случващото се с тях. Това, че проблемът излиза за отработване, означава само че е настъпил моментът според космическия часовник този кармичен запис да се отработи, но как и дали ще стане това, зависи от самия човек.

Ако той обвини човека насреща за това, което му се случва, и го осъди или пък осъди самата ситуация, той всъщност в този момент съди освен човека или ситуацията, но и Бога, който по преголямата си Милост е допуснал толкова леко кармично отработване. В този случай липсва възможност кармата да се отработи, а би могло и да се увеличи дори, според степента, в която човек влиза в осъждение, вместо в благодарност за случващото се. И кармата остава в неговото енергийно поле, докато настъпи следващ подходящ момент за нейното отработване в някоя подобна ситуация.

Като видиш проблема, може да кажеш: „Желаеш ли да чуеш моята гледна точка, как виждам аз нещата в тази ситуация?” Липсва такава възможност? Тогава остани в Радостта и отдавай енергията си на Бога за помощ на всеки, който има нужда от помощ. Това е. Това е универсалното средство.

 

Участник: А когато се случи друга ситуация, при която да бъде защитен някой, а липсва време той да помоли за помощ?

Росица Авела: Можеш да попиташ дали иска помощ. „Желаете ли да ви помогна?” Колкото и да е спешна ситуацията, може да попитате: „Искате ли помощ?” – три думички само, за секунда се изричат. И когато човекът каже: „Да”, когато се изрече и изрази свободната воля, тогава вече може да се помогне.

Освен това пак трябва да се учите на различаване и да питате сърцето си. Понеже това, което се случва на някого, може да е най-голямото благо за него, най-бързото и най-силното средство да се изчисти неговата душа. И ако някой с най-добри чувства се намеси, може да обърка Божествения План.

Чувствайте, всеки на ниво поле може да почувства дали да се намеси. Много са фини нещата наистина. Но колкото повече се изчиствате кармично, работейки в духовността, и служейки на Бога по всички възможни начини, колкото повече сте хармонични, толкова повече ще ставате способни да правите това различаване, да чувствате какво е правилно.

Понеже наистина има и ситуации, когато нито можете да попитате, нито да ви се отговори или пък да ви се поиска помощта.

А има и ситуации, при които вие може да сте там точно в същото време именно затова – за да помогнете в този момент!

Или пък една от причините да му се случва всичко това на човека, би могло да е, за да ви даде възможност на вас да помогнете безкористно и безусловно!

Както виждате, всеки път може да е различно, всяка ситуация е сама за себе си, участниците са различни и това, което е правилно за едни случаи и лица, може да е погрешно за други. При всички случаи най-добрият съвет е да послушате своето сърце. То най-добре знае. И ако първият ви импулс е да помогнете, направете го! Дори и да грешите, намесвайки се, но когато го правите с чисто сърце, и когато вашият мотив е правилен, това ви се зачита Свише. И е по-доброто, отколкото да не се намесите, а след това да се терзаете, че не сте го направили и цял живот да се питате дали сте постъпили правилно.

И обратното също важи с пълна сила. Ако нещо отвътре не ви дава да се намесите, останете настрана. И това ще е по-доброто, отколкото да се намесите, а след това да се терзаете, че сте го направили и цял живот да се питате дали сте постъпили правилно.

Но тук е нужно да се постави знак за специално внимание – знаците са истинни само когато сте спокойни, хармонични, в Радостта и в Любовта. Поради това една от най-големите ви грижи и отговорност е винаги да бъдете такива!

 

Участник: Има ли момент в живота на човека, когато той може да започне да използва тези духовни практики, за да служи, да ги прилага, или за някои хора това не е нужно, понеже тяхното служение е друго? Например някои Светии не са имали специални практики, а винаги са помагали. Или пък не правят формални служения, а помагат на болни в разни общи начинания и т.н.

Росица Авела: Всеки сам чувства своя Път. Ако някой има карма, понеже в предишно въплъщение е можел и е трябвало да помогне, но е пропуснал да го направи, в това въплъщение той ще получи много силен импулс да помага на другите и това ще е най-доброто за него. Общи рецепти за всички липсват. Това, което е добро за един, може да лошо за друг.

Участник: Както Господ Санат Кумара казва: „всички вие сте толкова прекрасно различни!”

Росица Авела: Точно така е. А що се отнася до светиите, когато са били във въплъщение, те са правели и формални служения само че през нощта, когато всички други са спели и никой или много малко хора са разбирали за това, а през деня през цялото време са се трудили и са били в помощ на ближните.

 

Участник: Частично вече беше отговорено на въпроса, който искам да задам. Сега искам да попитам нещо за чувството на Божествената Милост и Любов. Разбирам, че тези поклони могат да ми помогнат.

Росица Авела: Чувството на Покаяние, на Благодарност и Любов, които се излъчват към Бога по време на поклоните са тези, които помагат – мисълта и чувството, слети в едно и излъчени към Бога.

Участник: Да, да. Преди време чувствах импулси на такава обща, универсална Любов към всичко. Сега, въпреки че съм обкръжена от такава любов и самата аз отдавам любов постоянно, не съм в състояние да постигна същия момент, който беше навремето.

Росица Авела: В едно от своите Послания Владиците казват, че всекиму в живота се дава един път да изпита много силно това чувство на Божествена Любов към цялото Творение като най-висша Божествена Милост, за да знае към какво да се стреми и какво да постигне. Да знае, че го има и да се опитва да го достигне. Когато човек е в Служение на Бога и спазва Божествените Закони, това чувство на Божествена Любов се засилва и се приумножава. Но липсва възможността то да може да се изпитва, когато на човек му дойде моментът да преобразува някакви отрицателни кармични записи или когато трябва да издържи тест за отработване на някое Божествено Качество. Тогава чувството на Божествена Любов се блокира. И човек сам трябва да се справя, помнейки това чувство, което е изпитвал преди.

Участник: Трябва ли по спомен тогава да премине през това препятствие, без да я чувства?

Росица Авела: Да, точно така, по спомен. Затова е даден този спомен, тъй като си без Божествената Любов в себе си по време на преминаване през тестовете. Как тогава да можеш да я изпитваш? Но само това е нещото, което може да те спаси – споменът за нея, че я има!

Участник: Може ли да трае цял живот един такъв тест?

Росица Авела: Животът е низ, поредица от тестове с различна продължителност. Някои от тях може да са доста продължителни. За всеки тест има определено максимално време, в рамките на което човек да го издържи успешно. И ако пропусне да го направи, се изчаква следващият подходящ и възможен момент, който би могъл да бъде както в настоящото, така и в някое следващо въплъщение.

 

Участник: Понякога имам чувството, че нещо, което е трябвало да направя по определен начин, съм го направила по друг начин и след като вече е свършило, осъзнавам, че съм го направила по този друг начин и тогава се извинявам на Бога. Но това допустимо ли е?

Росица Авела: Да, и е прекрасно! Понеже, когато човек се усети, че нещо е можело да стане по по-добър начин, значи е близо до следващата крачка, когато при подобен случай навреме ще може да реагира правилно.

Когато човек разбере, че е можел по-добре да реагира, но е пропуснал, освен да поиска прошка от Бога, е нужно да поиска и помощ от Бога, следващия път да успее. Когато се поиска помощта, тя се дава. Може да се поиска помощ и от Висшия Аз, така че в следващата ситуация той да се намеси и да помогне, за да се сети човек навреме да реагира правилно. И дори в следващата ситуация човек да започне да реагира по стария начин, ако пропусне да отработи от самото начало ситуацията, както трябва, то по средата на случващите се събития, а дори и накрая, може да му „просветне”.

И когато той е поискал помощ и е готов да действа по правилния начин, той може в момента да преобразува всичко и да подходи вече по друг начин, да каже: „Простете ми, допуснах грешка, еди-какво си искам всъщност да кажа, да направя…”

Участник: Благодаря!

Росица Авела: Просто. Много е просто. И много е лесно човек да се поправи, когато го желае. И Бог винаги дава възможност за това!
 

Следва продължение.

© Росица Авела

изтегли

към Напътствия


ЕДИНЕНИЕ
www.edinenie-vsemirno.net