1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41

Среща в Полша на 23 и 24 януари 2016 г.
Част 32

Въпроси и отговори на тема „Вещи” (продължение)

 

Участник 1: На тази среща ни се каза, че когато и двамата съпрузи заработват пари, всеки от тях е добре сам да си купува дрехите. Ние със съпругът ми обаче сме без разделение на имуществото и парите ни са общи, имаме една сметка. Когато сме в магазина, мъжът ми сам си избира някоя вещ, без да обръщаме внимание на касата с коя карта на тази обща сметка се разплащаме.

Росица Авела: Това е най-доброто! В случаите, когато всичко е общо и всички пари се слагат на едно място, се счита, че са обща семейна собственост. От това място се взема за плащане на всички сметки, и за всичко останало, и всеки от съпрузите работи за благото на семейството. В този случай е без значение кой плаща. Понеже парите са общи, съпрузите са едно единно цяло и това, което бъде купено за индивидуална употреба, се явява лична собственост на всеки член на семейството. Това е идеалният вариант!

Участник 2: В моето семейство ситуацията е малко по-сложна. Всеки от нас двамата със съпруга ми си има своя банкова сметка. Аз заработвам малко пари и понякога моята сметка е без средства, а съпругът ми плаща всички сметки и покупки. Аз домакинствам в къщи. При това положение ако той ми купи нещо за лично ползване, то моя собственост ли става?

Росица Авела: Да, след като домакинстваш в семейството си – готвиш, переш, чистиш…, но би било добре твоят съпруг да ти купува всичко с желание и с радост. Ако е различно положението и сърцето ти подсказва, че е по-добре ти самата със своите пари, колкото и да са малко, да си купуваш своите вещи за лично ползване, прави го. Това твое вътрешно чувство означава, че така е най-добре и правилно за теб и тогава ще ти е най-добре като ползваш своите вещи.

Готови рецепти липсват и всяко семейство е различно. На вас доста подробно ви се дадоха общите положения, а всеки сам ще прецени каква е ситуацията в собственото му семейство.

Участник 2: Искам да попитам по отношение на порасналите ни деца – синът ми учи, за да овладее професия и едновременно работи, но също заработва малко пари. Парите ги събира за шофьорски курс. При това положение като му купуваме ние каквото му е нужно, негова собственост ли са тези вещи?

Росица Авела: Да, разбира се че са негова собственост и че трябва да му купувате всичко нужно, след като парите, които заработва са недостатъчно, а тези, които заработва, ги отделя за обучение. Това, че той работи и спестява за обучението си, също е помощ за вас, неговите родители. А това, което не достига, вие ще го додадете. Негово задължение е обаче да се труди в семейството – да помага в домакинстването. А задължение на родителите е да помагат на децата си, ако са без достатъчно средства до навършването им на 28 години или до тяхната женитба.

Участник 2: Друг въпрос – при нас се появи нещо ново – когато някой има някакъв празник, вместо вещ, му подаряват ваучери на определена стойност за пазаруване в точно определена верига магазини. В този случай как стоят нещата? Закупените с тези подарени ваучери вещи лична собственост ли са?

Росица Авела: Подаръкът – ваучерът, има точно определена парична стойност. В този случай е нужно човек да отдели за тази стойност Божествен десятък и Дарение на Бога от парите си и след това да пазарува спокойно за цялата стойност на ваучера. Тези ваучери всъщност са паричен подарък и това е много добре.

 

Следва продължение.

© Росица Авела

към Срещи


ЕДИНЕНИЕ
www.edinenie-vsemirno.net