1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41

Среща в Полша на 23 и 24 януари 2016 г.
Част 23

Чужди вещи (продължение)

 

Друг пример е когато човек е на работа, за която получава заплата и работи в кръга на служебните си задължения, а благодарен клиент му подари нещо. Това е дарение и тази вещ ще е „чужда вещ” за надарения и ще създаде енергийна връзка с този, който се е отблагодарил като я е подарил. Такава вещ е добре да се приеме и след това да се продаде.

Участник: А ако служителя откаже да я приеме?

Росица Авела: Това може да настрои негативно благодарния клиент и той да се обиди. А ако това е важен клиент и такава постъпка го отблъсне от бизнеса? Човек едва ли може да си позволи това да му се случи на собствения бизнес или ако е служител – на бизнеса на шефа му, който ако разбере какво се е случило, може да го уволни. Затова е добре да се приемат подаръците и много да се благодари. А след това бързо да се продаде подареното.

След продажбата, ако човек иска да се чувства добре и купеното с парите от продажбата на чуждите вещи да му е полезно, е нужно от общата сума на продадените вещи да отдели Божествен десятък и Дарение на Бога. Божественият десятък е 10 %, а Дарението на Бога всеки сам определя колко да бъде.

Но ако човек изведнъж се освободи от множество вещи, когато започне да отделя чуждите и вредоносните вещи и констатира, че ще му се наложи да си купи доста много неща, тогава Дарението за Бога може да е и много малка сума.

А ако вещта, от която се освобождава чрез продажба е доста вредоносна, например знае, че собственика й е изгубил чистотата си или вещта е свързана за него с много лоши спомени и т.н., тогава човек ако желае, може и цялата сума от продажбата на такава вещ да отдаде в дар на Бога, за да се създаде повече блага карма, която да му помогне да се възстанови от вредоносното въздействие на продадената вещ.

Да се върнем към нашия пример. Работник получава за своята работа заплата, а благодарен клиент му прави подарък и това се явява дарение. Но ако служителя направи нещо, което надхвърля обхвата на неговите служебни задължения, за които получава заплата и клиента е много доволен и даде освен установеното заплащане и допълнително заплащане или някакъв предмет, този предмет се счита за заплащане на извънредния труд. Например магазинера, когато продава дадена вещ, освен че е любезен и консултира клиента, но накрая му помогне и да я качи в колата си.

Ако се случи, че продавача на прощаване благослови клиента по някакъв начин:

закупуваната вещ да му носи само радост и да работи безпроблемно или

да бъде успешен в живота, или

да е жив и здрав и щастлив, или

да е много успешен денят му и т.н.,

това също е повод купувача да даде допълнително заплащане, почерпка или някакъв подарък на продавача, ако желае този благослов да се реализира в неговия живот на материалния план. Понеже ако пропусне да го направи, благослова ще си остане на финия план само като една възможност. Препоръката в случая и най-доброто отново е да се дадат пари, за да се почерпи човека, макар и с един чай, или направо да се почерпи с нещо за ядене – за бърза консумация и без да се дават каквито и да са вещи за по-дълготрайна употреба.

 

Следва продължение.

© Росица Авела

към Срещи


ЕДИНЕНИЕ
www.edinenie-vsemirno.net