част 1 част 2 част 3 част 4 част 5 част 6
част 7 част 8 част 9 част 10 част 11 част 12

Среща в Полша в околностите на село Подкампинос, част 11

(откъси от срещата с допълнения и пояснения към тях)

29 април 2013 г.

 

Въпрос от 28 април: Когато искам да пея, дали да пея от сърце или да пея по начина, по който се очаква да пея?

Росица Авела: Зависи къде се пее. Когато се пее сред природата, е най-добре да се пее от все сърце и с всички слова, които прииждат от дълбините на вашата Божествена същност. Чрез такава песен може да се благодари на всички Владици, изреждайки ги поименно, докато се пее, а също и общо на всички Сили на Светлината, пеейки, да се възблагодари. Но такава песен е най-добре да бъде пята само сред природата, за да е полезна както за певеца, така и за тези, които го слушат, а също и за да може да достига до тези, на които се благодари в песента.

 

Сутринта в деня на отпътуването бяха зададени някои допълнителни въпроси, възникнали при извършването на двете духовни практики – на 12-те поклона и Прошка с ближния, относно правилното им извършване.

 

Росица Авела: По време на Духовната практика „Прошка с ближния” е най-добре разстоянието между двамата души, които я извършват, да е малко повече, отколкото е разстоянието помежду им, когато протегнат ръцете си напред и докоснат върховете на пръстите си. Така е по-добре за аурите. Понякога, ако е по-близко разстоянието, може да се получи напрежение у този, който иска или дава прошката. Още нещо важно – ако повече хора на близко разстояние по двойки извършват тази духовна практика, трябва зад гърба и на двамата да е свободно пространството, т.е. другите двойки, които в това време си искат и дават прошка, да са отстрани.

Когато се прави поздравът „Намасте”, е нужно дланите и пръстите на ръцете да са долепени едни до други и да са точно пред гърдите на нивото на сърдечната чакра, пръстите да сочат право нагоре към Небесата и главата да се наведе в поклон така, че пръстите на ръцете да са насочени към чакрата на третото око на челото, и в този момент да се изпита и излъчи чувство на Уважение, Благодарност и Божествена Любов към Висшето АЗ СЪМ Присъствие на човека насреща.

 

Участник: Какво да правя, за да спра да се разсейвам, докато правя 12-те поклона, и какво да правя, ако се разсея, докато извършвам някой поклон, а също и ако забравя колко съм направил до този момент?

Росица Авела: Когато правите някой от поклоните на Духовната практика на Дванадесетте Поклона за покаяние към Бога, за да спрете илюзорните мисли, би било много добре да се съсредоточите върху чувствата, които излъчвате по време на поклона:

Докато се навеждате – на дълбоко покаяние към Бога, и да си представяте, че за всеки поклон се покайвате за всичко, съгрешено от вас във всички ваши въплъщения по един от 12-те лъча. Например при първия поклон – по първи лъч на синия пламък, на Владика Мория и на свети Архангел Михаил, и си представяте как точно в тази синя Светлина правите Поклона и се покайвате за всички грехове от всички времена, които имате по този Лъч. След това за всички останали лъчи при навеждането и покаянието на всеки следващ поклон правите същото и така сте съсредоточени върху това, което правите;

Докато се изправяте, се концентрирате върху благодарността, която е нужно да излъчите към Отца за неговата безкрайна Милост към вас лично, а също и към цялата планета Земя и Живия Живот на нея. Докато изричате словата, излъчвайте все по-силно своята благодарност към Отца;

Докато вдигате ръцете си отстрани на тялото в полукръг и изричате „Любя Те, мили Татко Небесни”, се съсредоточете и почувствайте Божествената Любов, която излъчвате към Отца, и се постарайте да я усилите максимално, колкото ви е възможно. И ще почувствате Любовта на Отца. И може да ви се получи толкова силно изживяване, че едва ли ще имате каквито и да са илюзорни мисли в този момент.

А за да знаете кой точно от 12-те поклона правите, когато приключите с даден поклон, може на глас да изречете цифрата кой по ред е той или правете нещо друго, което да ви помага да помните и знаете колко поклона сте направили – например може да имате 12 малки камъчета и да ги подредите в кръг на земята пред вас преди да започнете, а след това при всеки поклон да отмествате по едно от тях и да ги събирате на купчинка в средата на кръга.

Ако все пак сте се разсеяли, докато правите някой от поклоните, го направете още веднъж в съсредоточено състояние под същия номер и едва тогава преминете към следващия. Може и четири пъти да изричате, когато се изправите, например „пети поклон”, докато ви се получи, и чак тогава да преминете към шестия поклон и така, докато станат дванадесет.

Обикновено човек може по-лесно да се разсее точно на този номер поклон по съответния лъч и по съответната основна чакра, където има повече натрупана карма. Отрицателната енергия на кармата включва илюзорната част на човека и тя го разсейва, за да се осуети преобразуването на тази карма, понеже колкото повече се изчиства човек кармично, толкова повече се редуцира и неговата илюзорна същност.

 

Участник: Понякога поклоните ми се получават най-добре, когато ги правя мисловно, без да се покланям, а само като се концентрирам в мислите си, че го извършвам. Добре ли е да се извършва така постоянно?

Росица Авела: Би могло и така да се прави, тъй като е допустимо за хора, които примерно имат някакъв здравословен проблем в момента, да го правят мисловно, без да се движат. Но все пак трябва да се помни, че Духовната практика на 12-те поклона е дадена в този вид – да се правят поклоните и като движение. По този начин човек развива и друго умение – да се концентрира към духовното, извършвайки едновременно движения с физическото си тяло в материалното.

Всяка Духовна практика, която се дава Свише в момента, цели постигането на много и различни резултати. И не за всеки от тях е нужно да се указва какво цели. Първо трябва да се отработи духовната практика и тогава идва обяснението какво сме постигнали.

Обикновено първо трябва да се направи указаното, и то най-висококачествено, понеже така се отработват качествата на ученика, стъпил на Пътя на духовното усъвършенстване – когато Свише се укаже нещо, да се изпълни, без да се искат обяснения, тъй като понякога време за обяснения липсва.

Ученикът трябва да може да върши указаното точно, в пълнота и навременно. Точно – по точно указания начин, без да променя или добавя нещо от себе си (например начина на извършване на поклоните и състава на думите, които се изричат), в пълнота – нито по-малко, нито повече (например да се правят по-малко или повече от 12 поклона), навременно – нито по-рано, нито по-късно, а единствено в указаното за това време (например по изгрев слънце и през деня, когато сте сред природата, или преди 3-4 часа сутринта, когато сте под куполите на населените места).

И както казах, чак след като резултатът от извършваното е налице, тогава следва обяснението какво е постигнато. А това, че все още не се дава повече информация, включително и за останалите благотворни ефекти, само означава, че има още път да се извърви, докато се постигне в пълнота целеният резултат за момента от съответната Духовна практика.

Участник: Дори и ти не знаеш какви са всички други ефекти?

Росица Авела: Достъпът до информацията е затворен. Аз може и да го знам, но не и с външното си съзнание. Понеже, ако се даде Свише информация на външното ми съзнание, тя влиза и във вашето поле, автоматично – на ниво поле се предава, когато сте с уважение, благодарност и Божествена Любов към мен. А ако вие още не сте готови да я получите, е безсмислено и дори вредно да се дава и свежда до външното ми съзнание.

 

Участник: Трябва ли докато се изпълнява движението – поклоните, да се изричат думите на глас или може да се изпълнява и наум?

Росица Авела: Кой както желае. Както ви е по-лесно, за да се концентрирате, и както по-добре ви се получава излъчването на чувствата на покаяние, Благодарност и Божествена Любов. Може да е тихичко на глас. Някои хора забелязват, че когато номера, цифрата на номера на поклона се изрече на глас, след това се помни по-добре. Макар и мисълта да е силна, когато думите се изричат на глас по време на поклоните, т.е. когато се включи словото, силата се увеличава. Така че е по-добре да се изричат думите гласно.

Участник: Но ако човек е сред други хора, за да не ги дразни, може да го прави и наум.

Росица Авела: Да, всеки преценява на момента. А може и шепнешком да се казват, така че хората да не го чуват, а само той да си се чува – това е най-доброто дори.

Участник: Когато се прави наум, то изглежда като физическо упражнение и всеки си казва: „Аха, това е някакъв йога”. Но когато човек започне да говори: „Господи, Господи, Господи”, някой може да каже: „Какъв е тоя? Някакъв странен”. Все едно го прави на показ. Могат да изпращат негативни мисли, а като се изрича наум така не изпращат мисли.

Росица Авела: Да, така е. Когато човек е в обкръжението на хора, които са в илюзията, е нужно да се съобразява какво прави и изрича. И това е така дори и между членовете на семейството. Ако например съпругът чете Учението, което дават сега Владиците, и го приема, а съпругата му е твърдо в католическата вяра и настоява той да ходи с нея в църквата, по-доброто за този момент е той също да ходи с нея на църква и там да отдава Благодарността и Божествената си Любов на Отца и на всички Сили на Светлината, още повече че това съхранява Мира и Божествената Любов в семейството. И е по-добре да ходи, макар че е без особено желание да го прави, понеже вижда някои изкривявания.

Важното в случая е той да осъзнае, че тази религия – католицизмът, е добро за съпругата му, понеже тя съответства на нивото на нейното развитие. Учението, давано в настоящия момент от Възнесените Същества на Светлината, което той приема и следва, е без противоречие с която и да е религия на планетата, тъй като е над всички религии. Това е Учението, което са давали всички Учители на човечеството, идвайки във въплъщение на Земята, във вид и форма, подходящи за хората тогава, и според повелята на съответния времеви момент, а също и според повелята на времето, което предстои. Това Учение се дава винаги, когато има нужда да се коригират настъпилите във времето изкривявания в съществуващите религии. И по-късно то е поставяло началото на всяка следваща религия, след излизането от въплъщение на Учителя, чрез когото е дошло.

Това, което мъжът в нашия пример отхвърля в католицизма, бидейки вече в Учението, давано сега от Възнесените Владици, и намирайки се на едно по-високо ниво на осъзнатост, всъщност са последващите настъпили изкривявания в тази религия. Например Учението за прераждането е премахнато умишлено от християнството и всички християнски църкви, които впоследствие са се обособили – католическата, източно православната, протестанската, ..., проповядват спрямо това, вече допуснато, изкривяване.

И въпреки, че мъжът чувства, че мястото му вече не е в католическата църква, най-доброто в случая е той да извиси още повече съзнанието си и тогава ще може да приеме, че човек, където и да е, може да бъде в Служение на Бога и в полза на Живия Живот. Той отива в църквата заради своята съпруга – за да има мир и спокойствие в семейството и децата му да растат в хармонична обстановка, и най-вече за да се даде възможност на съпругата му да порасне, ако пожелае, и да направи своя избор как да продължи своя живот и на кое енергийно и вибрационно ниво. А дотогава, когато всички те отиват в църквата, той би могъл да благославя всички хора там, от все сърце и душа, с Благословът на Възлюбената Атина Палада – Бог да им даде Просветление и съзнанието си да извисят, Божествените Мъдрост, Сила и Любов да ги населят и да пребивават в Радост, Мир и Хармония, постоянно и изцяло в Светлината! И накрая винаги да завършва с „И всичко да бъде според Твоята Свята Воля, Господи!”, оставяйки всичко в ръцете на Отца.

Участник: Много ми харесва това, че винаги и навсякъде човек може да се възползва и да благославя. По много красив начин показва как може да се приложи Учението на дело в живота.

Росица Авела: Точно така. И още нещо. Както ни съветват Небесните ни Учители от Йерархията на Светлината, понякога трябва да слагаме маска, т.е. да се въздържим да показваме своето истинското лице пред хората, които живеят в илюзията, понеже обикновено те имат някакви задръжки и блокажи и не биха ни приели такива, каквито сме в своята истинска Божествена същност, именно понеже са потопени изцяло в илюзията.

Когато на един учител от университета, който преподава на студентите висша математика, му се наложи да отиде да преподава за известно време смятане в първи, втори, трети клас, а също и в следващите класове – в шести, седми, осми, в десети клас, ..., навсякъде той ще го прави по различен начин, с различни думи, и отношението му към учениците ще е различно. И ще е далеч от мисълта децата в първи и следващите класове да разберат висшата математика, и ще е без каквито и да е очаквания към тях в тази насока. Но той може да отиде сред тях и да им преподава смятането с Радост и Благодарност към Бога, и да ги приеме такива, каквито са, на нивото, на което са, и с цялата си Божествена Любов да се обръща към Висшето АЗ СЪМ Присъствие на всяко от тях, в което огънят на Живия Живот гори.

Така че, връщайки се към религиите и изкривяванията в тях, всъщност тези изкривявания са част от илюзията и човек трябва да приеме това положение, което е в момента, без да му обръща внимание, по същия начин, както и всяко друго проявление на илюзията – и на работа, когато ходи човек, и навсякъде.

Бъдете без осъждане към изкривяванията и приемайте само доброто зърно във всяко едно нещо, и благославяйте хората да надграждат това добро, за да се издигнат над нивото, на което са – да пораснат. И с всяко едно нещо в живота да бъде така.

Участник: Да, да се обръща внимание на доброто зърно. Само то да бъде увеличавано, без да се обръща внимание на лошото.

Росица Авела: Точно така. Без да се полива и с грам Божествена енергия каквото и да е проявление на илюзията и настъпилите изкривявания. И без да се обяснява собственото верую на някой, който не може да го разбере. Понеже е казано „Пазете своето съкровище – своята Божествена енергия!” и „Живейте, без да давате бисерите на свинете!”, и „Живейте, без да сеете семето на пътя, където то е без възможност да поникне и ще бъде стъпкано, ако поникне, а го сейте на нивата, където е подготвена почвата и където то ще може да даде добри плодове”.

Участник: Благодаря!

Росица Авела: Благодаря Ти, Господи, за всичко!

 

Край на срещата.

© Росица Авела

към Срещи


ЕДИНЕНИЕ
www.edinenie-vsemirno.net